pH в човешкото тяло и в кръвта и значението му за нашето здравe

0

Posted by Vittio | Posted in Начин и култура на хранене | Posted on 03-04-2013

През 1933 г. д-р Уилям Хауърд Хей от Ню Йорк публикува първата по рода си книга “Нова ера в здравеопазването”, в която твърди, че причината за всички болести е автоинтоксикацията (autotoxication) т.е. натрупване на киселини в организма:  ”Днес ние се отклоняваме от здравето си точно пропорционално на намаляване на алкалите поради консумиране на киселинно формиращи храни в твърде голямо количество… Да се каже това, може да изглежда странно, че причината за всички болести е една и съща, без значение какви са безбройните видове наименования, но в края на краища това се потвърждава.” - д-р Уилям Хауърд Хей

Наскоро, в своята забележителна книга ”Алкализирай се или умри” (Alkalize or Die) д-р Теодор А. Барооди , казва по същество едно и също нещо:
”Безбройните имена на заболяванията са без значение. От значение е, че те всички идват от една и съща основна причина… твърде много киселинни отпадъци в тъканите на организма.” - д-р Теодор А. Барооди. А  pH в тялото е основен показател за това!.

1. Какво е pH?

  •  Водородният показател, pH (на български е прието да се произнася като пе ха) е измерител за киселинността  или алкалността  на даден воден разтвор. 
  • pH е съотношението на позитивно заредените йони (киселинни) и негативно заредените йони (алкални) и е мярка за активността на водородните йони в разтвор, и съответно неговата киселинност или алкалност. pH е и скала за измерване на киселинност или алкалност на разтвори. Скалата варира между 0 и 14. Водни разтвори с pH по-малко от 7 се считат за киселинни, а разтвори с pH по-голямо от 7 са алкални (основни). Ако разтворът има pH = 7, той е неутрален. pH на стомашния сок е около 2, «Кока-Кола» – 2.5, сок от портокал – 3.5, бира – 4.5, кафе – 5, мляко – 6.5, амоняк – 11.5, белина – 12.5, сода каустик – 13.5.

 2. Какво е PH на тялото? 

  • Хомеостазното кръвно е с рН приблизително 7,4 и този показател се оказва жизнено важен. Независимо с какво се храним тялото ни има механизми, чрез които поддържа постоянно рН на кръвта и извънклетъчната течност от 7,365. Това рН се счита за неутрално с много лека алкалност (7 е неутрално рН, по-ниско от 7 е киселинно, като 2 е силно киселинно, над 7 е алкално). Ако внесем киселинно-образуваща храна, тялото започва да издърпва от запасите ни алкални елементи, за да може да неутрализира тази киселинност и да опази неутралното рН на кръвта и течната среда. Тялото ни не е способно вечно да компенсира този киселинно-основен дисбаланс и когато злоупотребяваме с небалансирано хранене дълго време, идва моментът, в който се разболяваме. От тук следва, че това какво има в чинията ни, всъщност има значение.
    “Много болести са резултат от опитите на тялото да възвърне равновесието на тази вътрешна среда. Според някои ракът е болест, чието развитие се ускорява от киселинността на телесните течности. Раковите клетки се развиват по-добре от нормалните клетки в кисела и бедна на кислород извънклетъчна течност.” /др. Казънс, “Съзнателно хранене”/. Ако киселинността е завишена, организма ни започва да издърпва от запасите си алкализиращи елементи. Пример: калцият е алкализиращ елемент, при силна киселинност, организма може да издърпа от запасите от калций (например от костите), за да неутрализира тази киелинност.
  • Коя храна е алкализираща и коя киселинно-образуваща. Дали една храна е киселинно-образуваща не следва от това дали е кисела. Така например зрелите лимони са кисели, но попадат в графата за алкални храни, понеже минералното съдържание в лимоните от алкални микроелементи е много високо и попадайки в организма ни внася алкалност. Обобщено може да кажем, че зрелите плодове и зеленчуци, както и някои билки, са алкализиращи. Подкиселяващи са кафето, месните протеини, животинските мазнини, рафинираните храни, синтетичните витамини, всички Е-та и изкуствени добавки (оцветители, набухватели, консерванти, изкуствени подсладители), безалкохолните напитки, лекарствата, термично обработената храна. Колкото повече витамини и минерали съдържа дадена храна, толкова по-силно алкализираща е. Затова добре узрелите био-плодовете и зеленчуците, отгледани в богати почви и в чиста околна среда, са едни от най-мощно алкализиращите и затова са особено силни в борбата с болестите.

Популацията на полезните бактерии в червата е свързана с pH на тялото. Високата киселинност в стомаха и червата, която е много често срещана днес, може да отслаби различните системи в организма. Това води до вътрешна среда, благоприятстваща  развитие на болести, за разлика от рН балансираната среда, която позволява нормалното функциониране на системите на организма за да може  организмът да устои на заболяване. Здравословното тяло поддържа подходящи алкални резерви, за да отговарят на спешни искания. Когато повишената киселинност трябва да бъде неутрализирана, алкалните резерви се изчерпват, оставяйки тялото в отслабено състояние.  Небалансираното рН на тялото създава киселинна среда, което кара организма да заема минерали, включително калций, натрий, калий и магнезий от жизненоважни органи и кости, за да неутрализира киселините и безопасно да ги изхвърли от тялото. Поради това изстискване на минералите от тялото, то може да пострада тежко и продължително от щетите, причинени от високата киселинност (кисели продукти на метаболизма), състояние, което може да мине незабелязано в продължение на години.

Водородният показател рH на нашия организъм е много важно да бъде в нормални граници. Когато pH е 7.0 нашия организъм е неутрален /нито киселинен, нито алкален/. Ако pH е 6.0 е киселинен. Тази среда е бедна на кислород и в нея живеят спокойно вредни  бактерии и микроорганизми, като” Кандида” бактерии, гнойно- инфекциозни бактерии и различни вируси. Склонни сме да се разболяваме от най безобидни болести до най сериозни. В алкална среда тези бацили не могат да живеят. Храната с която се храним и водата която пием определя каква е средата в нашия организъм. Така че, имайки предвид химическите торове, с които се тори почвата и химическите добавки и лекарства, с които се хранят животните и птиците, е добре да знаем какво е нашето pH. /To се измерва с pH-лентички в урината рано сутрин / киселините от тялото се изхвърлят чрез урината/. Ако pH на урината е между 6.0-6.5 сутрин рано и 6.5-7.0 вечер преди вечеря нашето тяло се намира в сравнително добро състояние./

Когато средата в тялото е киселинна  може да има тенденция към гастрит, язва, склонност към диария и / или запек, кожни проблеми, артрит и други. Прекалено алкална среда за по дълъг период от време също може да създаде проблеми, като слабост и много тежко обезводняване на организма. През повечето от времето, нашето тяло трябва да има слабо алкална или близо до алкална среда. Много е важно организма да може да превключи към слабо киселинна среда за да може имунната система да функционира добре. Така се извършва почистване, ликвидиране на вредни бактерии и ракови клетки, рязко насищане на тялото с вода, което способства за изхвърляне на токсините, за да се справи с различни заплахи и др. и след това организма отново се връща в алкална среда. Кръвта трябва да бъде слабо алкална – рН 7.35-7.45. Ако храната, която приемаме създава киселинна среда на тялото, това се отразява и на кръвта и тялото се опитва да балансира pH. Когато това е проблем, различни минерали се вземат от много важни органи за да неутрализират киселините и те да се изхвърлят от тялото. От това организма започва да страда и това доста често не се забелязва с години и често довежда до сериозни болести. Ако pH на урината е между 6.0-6.5 сутрин рано и 6.5-7.0 вечер преди вечеря нашето тяло се намира в сравнително добро състояние. pH теста на урината ни показва как нашето тяло се освобождава от киселините и как асимилира полезните минерали като калций, магнезий, калий и натрий. Тези минерали играят ролята на буфери, които поддържат pH - баланса на тялото. Aкo киселинността ни е много висока за продължително време, трябва да се храним само с зеленчуци, плодове, да пием минерална вода и да се откажем от бял хляб, червено месо, газирани напитки, черен чай, кафе, алкохол и захар. Медикаментите създават силно киселинна среда. За да си възстановим здравето трябва да приемаме 80% алкално формираща среда храни и 20% киселинно формираща среда храни.

Това е основната причина – балансираният  режим на хранене  да е от жизненоважно значение за нас и да е ключ към доброто ни  здравето.

 Лека повишаване на киселинността може да предизвика проблеми като:

  • Сърдечно съдовите проблеми, включително и свиване на кръвоносните съдове и намаляването на кислорода.  
  • Наддаване на тегло, затлъстяване и диабет.  
  • Проблеми на пикочния мехур и бъбреци, включително бъбречни камъни.  
  • Имунната недостатъчност.  
  • Ускоряване на щетите от свободните радикали, евентуално допринасящи за ракови мутации.  
  • Хормонални проблеми.  
  • Преждевременно стареене.  
  • Остеопорозата; слаби, крехки кости, фрактури на бедрената кост и костните образувания.  
  • Болки в ставите, болки в мускулите и натрупване на млечна киселина.
    Недостиг на енергия и хроничната умора.  

 3. Списък на храните според средата, която създават в организма при приемане:

- Силно алкални: зеленчукови сокове, магданоз, суров спанак, броколи, листа на целина, чесън, сушени смокини и стафиди, билкови чайове и вода с лимонов сок, а от подсладителите стивия.Алкални:

моркови, зелен боб, лима боб, цвекло, маруля, тиквички, фурми, касис, грозде, киви, круши, папая, бадеми, лешници, зелен чай, оризов сок, сироп от клен.

- Ниско алкални: аспержи, царевица, гъби, лук, зеле, грах, цветно зеле, листа на ряпа, картофи, олио, соя, тофу, кокосов орех, вишни, домати, портокали, череши, ананас, авокадо, грейпфрут, манго, ягоди, лимони, диня, леща, сладка царевица, див ориз, просо, киноа (quinoa), елда(каша, гречка), мляко от соя, козе мляко, козе сирене, краве масло, суроватка или натурални протеини за спортисти, зехтин, олио от ленено семе, рапично олио, непреработен мед, сурова захар. 

- Ниско киселинни: готвен зелен фасул, готвен спанак, сладки картофи, тъмни боровинки, червени боровинки, сливи, банани, преработени плодови сокови, ръжен хляб, черен хляб, овес, кафяв ориз, черен дроб, дреболии месо, стриди, пълноценно мляко, масло, кисело мляко, сирене, сладолед, сметана, тиква, сусам, слънчогледови семки, слънчогледово олио, маргарин, мас, бяла захар, преработен мед, какао. 

- Киселинни: зрял бял фасул (обикновен, нейви, пинто или друг вид), компоти, бял ориз, бял хляб, спагети, макарони, фиде, бисквити, риба, пиле, агнешко, пуешко, яйца, твърдо сирене, ядки пекан и пиштун, кашу, вино, газирани напитки, млечен шоколад, кафява захар, моласа, конфитюр, майонеза, горчица, оцет. 

- Силно кисилинни: туршии, говеждо, телешко, раци, консерви туна и сардина, топено сирене, орехи, фъстъци, черен чай, кафе, бира, ликьор.

Това са приблизителни рН показатели на храните, всяка една може да варира от начина на производство и отглеждане. В зависимост от нашия конституционен тип и индивидуалност реакцията на организма към всяка храна също може да окаже влияние.

Емоциите също влияят на киселинно-алкалните показатели на течната среда в тялото ни. Така например негативните емоции и стреса са подкиселяващи, докато положителните емоции и преживявания, смеха, умерения спорт и танците са алкализиращи (да не забравяме, че тялото ни е като една химична лаборатория, в която се извършват хиляди химически процеси, като всичко от външната среда и начина ни на живот провокират определена реакция, която задейства даден химичен процес).

4. Балансирана обмяна на веществата:

Нашето тяло преминава през ежедневен катаболен (киселинен) / анаболен (алкален) цикъл. Катаболният върхов цикъл е около 8:00 ч. ПМ и анаболния върхов цикъл около 6:00 ч. АМ. Здравият човек прекарва часовете от 6:00 ч. АМ до 8:00 ч. ПМ в катаболна (известна още като антианаболна) фаза мобилизирайки резервите на тялото за продуктивно функциониране през целия ден. Активност, изразходване на енергия и продуктивни функции характеризират тази фаза. След 8:00 ч. ПМ започва цикъл на възстановяване и презареждане. Състояние на почивка и възстановяване през нощта и до сутринта на ума и тялото за действие. Можете да видите в графиката по-горе, че циклите имат високи амплитуди. Тези два цикъла потвърждават висока жизненост и здрави резерви. Ако има болести и стрес системата се възстановява бързо. Дисбаланси при метаболитните функции като цяло намаляват жизнените резерви и се проявяват в здравни предизвикателства и намалена функция. Процеса на стареене се ускорява, когато амплитудата на цикъла се намалява и изглежда както графиката по долу.
С разбирането как жизнените ни резерви се попълват с начина ни на живот и хранене и прилагането на тези принципи в нашия живот, ние можем да увеличим амплитудата на нашия двуфазов метаболитен цикъл и да увеличим нашата жизненост.
Създаването на добра среда в организма води до повишаване на имунната ни защита, а от там до изцеление от много болести.

5. Водата :

- Не забравяйте да пиете достатъчно вода! 

Обезводняването или дехидратациятана тялото и безсолните диети водят до много сериозни заболявания. Водата се използва при метаболизма в организма. Липсата на вода и особено на минерални соли (сол) нарушава електролитният баланс в тялото. Тялото е около 80% вода и ако тази течност в организма не е добър електролит всички процеси се забавят. Приемане на достатъчно вода и сол спомага за хидратацията на тялото и нормално протичане на обменните процеси. Обикновено когато организма се обезводнява, не може да произвежда достатъчно урина, за да се освободи от токсичните отпадъци и това води до повишаване киселинността в клетките. В такива ситуации организмът жертва отделни аминокиселини, за да неутрализира тази киселинност и да повиши алкалността на вътрешната среда на организма. Тази функция се обозначава с термина „антиоксидант”. При опита да се задържи киселинно-алкалния баланс на организма в рамките на нормалния диапазон, се принасят в жертва някои аминокиселини, като триптофан, тирозин, цистеин, метионин и други. Употребата на вода в количество, достатъчно да направи урината безцветна и да измие излишната киселина от организма, автоматично запазва незаменимите аминокиселини, като им дава възможност да изпълняват своите основни функции в организма. Достатъчното производство на урина, което трябва да бъде предизвикано от приемането на вода, но не на диуретици, напитки – съдържащи кофеин или алкохол, е най ефикасното средство за защита на организма от заболявания!

- Колко вода да пием? 

На 1 кг. телесно тегло се падат 30 мл вода. Например при тегло 70 кг се приема малко повече от 2 литра вода дневно (2.1 л.).
На 2 литра вода се прибавя между половин и една чаена лъжичка сол (2.5-3.0 гр) в зависимост от нуждите на организма. Вода се пие половин час преди ядене (1-2 чаши) и 2-2.5 часа след ядене (1-2 чаша). Пийте всеки ден по 2-2.5 л. (6-8 чаши) вода с малко сол.
За предпочитане е натурална морска или каменна сол без примеси.

6. Какво бихме могли да направим сами, ако се разболеем?

  • Добре е да установим от какво се състои менюто ни и какво е нашето емоционално състояние. Ако установим, че се храним предимно или изцяло с храни от таблицата под рН 6, това означава, че значително добре ще ни се отрази, ако за известно време намалим драстично тези храни и внесем в менюто си онези, които са с рН над 7, а за бърз ефект е добре да се храним със силно алкализиращи храни.
  • Баланса е в основата на оптималното здраве.
  •  Както свръх ацидозата (силно подкиселен организъм) е вредна за нас, така и свръх алкализирането води до здравословни проблеми. 

Чудото, наречено “ТРИЦИ”

3

Posted by Vittio | Posted in Начин и култура на хранене | Posted on 04-03-2013

Още в първата статия ми се искаше да споделя с вас как „открих” чудото, наречено „ТРИЦИ”. А под  „ТРИЦИ” разбирам както овесените, така и пшеничените. Да споделя…защото резултатите при мен бяха невероятни. И защото се надявах по този начин да ви дам материал за размисъл. Да се запитате дали не е  възможно всеки да се опита да си помогне сам преди да се наложи да потърси лекар /а това е възможно-убедих се от собствен опит и съм сигурен/.

Открих триците “естествено” по трудния начин. Колко пъти, като младо момче още, съм  получавал съвет от баба да „пия” трици сутрин и вечер, колко пъти по-късно /вече праснал/ съм срещал статии, в които се разказвало за ползата от приемането на трици и най-вече защо са полезни, и даже в последните години и традиционната медицина започна да ми обръща внимание върху тях – и изобщо не обръщах внимание на триците /пък и не бяха вкусни/!

Едва след като закъсах здравата, и след като ми бе казано от тези, които ми помагаха тогава/вижте „За блога”/, че без триците останалите мерки, които вземам, са половинчати, и чак след като ме накараха да приемам пшеничени и овесени трици в продължени на един месец като лекарство и  видях резултата от това, чак тогава очите ми се отвориха към това „чудо”. И тогава започнах да търся всякаква информация за триците и за техните чудни лечебни свойства. Намерих и събрах много и различна информация от книги, публикации и най-вече от собствен опит, която ще се опитам да предам в кратък и достъпен според мен вид, защото основната причина по-рано да не обръщам внимание на триците беше, че всичко бе поднесено сложно, сухо и като нещо, което би трябвало да е ясно едва ли не на всеки човек. И срещах информация или само за пшеничените, или само за овесените трици – като че ли трябва да се приемат или само едните или сама другите.

 

Цивилизацията, която ни осигурява толкова комфорт, ни донесе и немалко проблеми. Един от тези проблеми – един от най-сериозните – е проблемът с рафинираните  / изчистените от растителните влакна/ хранителни продукти. Без растителни влакна в храната ни няма добро храносмилане и нормални обменни процеси в организма ни. Равносметката е печална – развиват се заболявания и се увеличава броят на хората с наднормено тегло.
А не можем да си набавим необходимото ни количество хранителни влакна толкова лесно. За целта трябва да изядем килограм-килограм и половина определени зеленчуци или плодове. А това е почти невъзможно. И тук на помощ идват триците. Нужната ни дневна доза е от 2 до 4 супени лъжици според отделните организми и според начина ни на хранене. Тогава наистина ще забравим много от проблемите си.

 

1. Какво представляват триците:

 

  • Триците са отпадъчен продукт, получен при смилането на зърната, т.е. това, което остава след получаване на брашното. Те не са храна в класическия смисъл на думата, тъй като за разлика от преживните животни човекът не притежава ензимите за разграждането им. Именно те съдържат цялата лечебна сила на зърната. Триците представляват основно целулоза, или растителни влакна, която не се смила в стомашно-чревния тракт. Всички ние смятаме, че на организма му е необходимо само онова, което подлежи на преработка, това не е така. Тези неразлагащи се и неусвоими вещества са също така  много важни и необходими за нас. Едно от най-забележителните им свойства е тяхната хигроскопичност /способността им да задържат вода/. А това влияе много благотворно на преработката на храната. Триците, особено овесените, набухват в стомаха и увеличават обема на приетата храна и тока създават усещане за ситост. Същевременно те дразнят червата и засилват перисталтиката им.
  • Триците помагат за редовното изхвърляне на остатъчните продукти от храносмилането и съкращават значително престоят им в организма ни, като по този начин намаляват и вероятността от поява на гнилостни процеси и ферментация в червата.

Ето защо всекидневното използване на оптималното количество трици е истинско спасение за всички хора и особено за по-пълните от нас.

 

2. Пшеничени трици:

 

  • Пшеничените трици са хранителен продукт, богат на баластни вещества.
    Улесняват храносмилането и регулирането на стомаха, като същевременно намаляват чувството за глад и засилват перисталтиката на вече доста ленивите ни “цивилизовани” черва.
  • Пшеничените трици са водо–неразтворими и преминават непроменени през целия храносмилателен тракт. Неразтворимите фибри уталожват глада и подобряват чревната проходимост, но дразнят по-чувствителните черва.
  • Пшеничните трици са от баластните хранителни вещества. Баластните вещества са несмилаемите части на ежедневната ни храна. Подобряват обмяната на веществата.  Те са бедни на натрий, поради това не са подходящи за болни от цьолеакия и за хора, боледували от преплитане на червата.
  • Триците като баластни вещества, са незаменими за нашето здраве. Именно защото в хранително – физиологичен аспект те са “нищо”! Всички здравословни влияния на баластните вещества се дължат на свойствата им да бъдат несмилаеми и набъбващи. По такъв начин те изпълват червата. Перисталтиката се активизира и съдържанието на червата се изхвърля много по-бързо и по-леко. Затова баластни вещества като пшеничените трици са от голяма полза на хората, които страдат от запек. 
  • Пшеничените трици ускоряват храносмилането. Те намаляват енергийното съдържание на храната и така помагат в борбата срещу излишното телесно тегло, засилват чревната перисталтика и така спомагат за регулиране на стомашно – чревната  дейност, улесняват храносмилането, намаляват чувството за глад.

 

3. Овесени трици:

  • Овесените трици имат малко калории, но са богати на  фибри и протеини. По същество съдържат всичко, налично в ядките, но са по-бързо усвоими.
  • Овесените трици са уникални с високото си съдържание на разтворими във вода влакнини. Могат да погълнат течност с обем 30 пъти по-голям от собствения им. Овесените трици преминават през целия храносмилателен тракт, от устата, където се напояват със слюнка, до дебелото черво, където прекрасно изпълняват ролята на пълнеж, устоявайки нa всички химически и физически атаки по пътя си. Когато стигнат до тънкото черво набъбнали и непроменени, там, където организмът си набавя храна и калории, разтворимите влакнини на овесените трици, набъбнали от вода и изключително лепкави на пипане, изиграват чудотворната си роля. Основното оръжие на овесените трици са разтворимите им влакнини. За разлика от влакнините в останалите растения и зърнени култури, тези в овесените трици попиват, задържат и залепват за себе си веществата, с които влизат в контакт в стомаха и червата. Набъбналите овесени трици преминават през тънкото черво непроменени. А когато достигнат дебелото черво за извличане на хранителни вещества и калории вече не може да се говори. По този начин калориите, пленени от овесените трици,  напускат организма. В това се състои и чудодейната им роля – роля на лепкава гъба, способна да предотвратява преминаването на част от хранителните вещества в кръвта, като в същото време изпълват и възбуждат червата и засилват перисталтиката.
  • Овесените трици подпомагат отслабването, като отнемат част от калориите от приетата храна (макар и неголяма) и увеличавайки обема си в стомаха, създават чувство на засита. Добре е да се пие вода заедно с консумацията им.
  • По отношение на сърцето и кръвоносната система овесените трици по естествен начин, като метла, без лекарства, намаляват нивото на лошия холестерол в организма. Когато холестеролът  попадне в тънките черва, се смесва с хранителната каша. Ако се приемат овесени трици, частици от холестерола полепват по тях и проникват в микроскопичните им вакуоли. И тъй като овесените трици не се усвояват от човешкия организъм, те ще преминат през тънкото черво, после през дебелото и ще изхвърлят от тялото онази част от холестерола, която не е попаднала в кръвоносната система.   Редовното приемане в достатъчно количество на овесени трици може да намали холестерола от животински произход с около 15% - намаление почти равно на постигнатото от някои създадени за целта медикаменти.

 

/Холестеролът (наричан по някога холестерин) e стерол (комбинация между стероид и алкохол) и липид. Съдържа се в клетъчните мембрани на всички тъкани на човешкото тяло и се транспортира в кръвната плазма на всички животни. Минимални количества холестерол се съдържат и в мембраните при растенията. Холестеролът е бяло мазно вещество, неразтворимо във вода и разтворимо в повечето органични разтворители. Холестеролът е нормална съставна част на всички клетъчни мембрани в човешкия и животинския организъм.  Холестеролът се натрупва в артериите ни така, както плаката по зъбите и не се интересува от възрастта или пола ни. Задръства всички артерии и най-вече коронарните сърдечни артерии, чието запушване води до инфаркт или гръдна жаба./

  

  • По отношение на диабета овесените трици имат свойството да забавят проникването на захарите в организма. Смесени с бързите захари, овесените трици намаляват скоростта на придвижването им в храносмилателната система и на проникването им в кръвта. Пленили със своята фина и лепкава мрежа бързите захари (трапезна кристална захар, сладкиши, захарни изделия, шоколад …), триците успяват да  ги отведат “опаковани във влакнини” по пътя им навън. Веществото, което осигурява изчистването на високия холестерол е бета глюканът – разтворимо лепкаво влакно, което желира в храносмилателния тракт. То възпрепятства абсорбирането и производството на холестерол и по този начин голяма част от него се отстранява от кръвния поток.
  • Овесените трици са значителен източник на ненаситени мастни киселини омега-3, регулиращи нивото на холестерола. Те помагат за пълноценното усвояване на витамин С. Изпълняват ролята на буфер между храносмилателната система и така нужния витамин. Така витамин С преминава през процеса на усвояване значително по-бавно. Като забавят скоростта, с която аскорбиновата киселина се придвижва в тялото, овесените трици му дават повече време да бъде абсорбиран в кръвообращението, преди да стигне до края на храносмилателната система.

3. Как да ги приемаме:

Това, което препоръчвам по-долу, е според моя опит и в съответствие с резултатите, които получих.

  • Пшеничени трици:  Започнах с по една чаена лъжичка три пъти на ден. Перисталтиката се засили, но в началото слабо. Увеличих дозите. Тогава пък перисталтиката се засили много и започна да  ми причинява неудобства /раздуване, често ходене по голяма нужда, даже на моменти ми се струваше, че съм разхлабен/. И още опити, и още проби. По това време попаднах на един материал на д-р Нийл Пейнтър, известен лондонски хирург,  в който срещнах следния съвет: „Ще разберете, че поглъщате достатъчно количество трици, когато изпражненията ви станат меки и излизат без усилие и напън – сами. Тогава поддържайте поеманото количество за цял живот.” 
Опитах и се получи!!!
  •  Овесени трици: И те се приемат като пшеничените-по същия начин и в същите количества. 
При мен възникна въпросът как и по колко да приемам и от двата вида трици за да получа максимален резултат. След много седмици опити стигнах до следния начин на приемане на двата вида трици едновременно: Смесвам добре по 500 грама от двата вида трици. Сутрин, обед и вечер приемам по две чаени лъжички от сместа, разбъркани с вода, преди хранене. Резултатът при мен е много добър.
Всеки може да изпробва различни комбинации и количества, но съм убеден, че всеки трябва  индивидуално да опита и да намери оптималното за за себе си количество и комбинация, което да приема постоянно.

 

ОСНОВНИТЕ ПРАВИЛА, КОИТО СЕ СТРЕМЯ ДА СПАЗВАМ:

-         Дневната доза трици да е от 2 до 4 супени лъжици. Те могат да се запарват с вода. След 30-40 минути водата се излива и триците леко се изцеждат. Тази порция се изяжда през деня, като се разпределя между закуската, обяда и вечерята.

-         Трици могат да се приемат преди или заедно с храната. Моят опит показа, че най-добре ми действат, когато ги приемам сутрин, обед и вечер, на гладно, 15-20 минути преди хранене, разбъркани в половин чаена чаша с вода. Започва се в началото с малки порции – по една чаена лъжичка,  сутрин и вечер, като дозата постепенно се увеличава. По този начин можете да избегнете неприятните последствия, възникващи при бързо вкарване в организма на голямо количество целулоза. Повишава се образуването на газове, червата се раздразват прекомерно, до болка,  и се получава тежест в корема. 

-         Триците са сух продукт и съответно изискват голямо количество течности, за да могат да си свършат добре работата в организма. Затова не трябва да ограничавате приема на течности.

-         Ние можем да „измамим” апетита си с трици, но това не трябва да бъде постоянно. Стомахът не бива често да бъде напълван с набухващи вещества, дори да са толкова полезни като триците. Ако се престараем, рискуваме да си докараме някои заболявания на стомашно-чревния тракт. 

 

Може да ви се стори , че отделям прекалено много внимание на триците и на необходимостта от тяхното редовно приемане, но повярвайте ми, те наистина са „чудотворни” – при мен резултатите надминаха многократно очакванията ми!

Но най-добре е да се уверите сами. Изпробвайте ги, като ги приемате поне петнадесет дена редовно и може би резултатите ще ви убедят да продължите!

 

Храносмилане при човека

3

Posted by Vittio | Posted in Начин и култура на хранене | Posted on 20-04-2012

За пръв път проявих интерес към процеса “храносмилане” едва когато при мен се появиха  сериозни здравни проблеми, за които “традиционната” медицина не можа да направи почти нищо – само лекарства и съвети за хирургически интервенции – и когато само промяната в начина ми на хранене и включването на сокове /соколечение /на мястото на лекарствата доведоха до изненадващо добри резултати /без каквито и да е лекарства/. По това време попаднах на книга на д-р Хей, в която за първи път срещнах една много интересна мисъл: Колкото и разнообразни да са болестите, съществува една основна причина за тяхната поява – лошият химически баланс в организма, получен от производството и натрупването на киселинни отпадъци от храносмилането и обмяната на веществата в по-големи количества от тези, които организмът е в състояние да изчисти. Така в него се развива състояние, известно под различни наименования: автоинтоксикация, киселинна автотоксикоза, самоотравяне и какво ли още не. Медицинската наука не обръща внимание на тези натрупвания докато не се развие болеста, което е чиста патология.” От начало не можах да възприема всичко това – винаги ми е втълпявано, че трябва да търся лекар след като се разболея. И изведнъж ми се казва, че може да не се разболея, ако се храня правилно и взема мерки предварително и че храносмилането играе основна и изключително важна роля в това. Тогава започнах да търся информация за него. И се запитах какво в действителност представлява храносмилателният процес.

Когато чета за храносмилането най-често всичко е написано и обяснено доста сложно и със специфични термини, понякога трудни за разбиране. Ще направя опит да обобщя и да изложа как аз разбирам  процесът на храносмилане –  смилането и усвояването на храната и изхвърлянето на  крайните продукти от разграждането й.

Дефиниция на храносмилането:

  • Храносмилането е процес на механична и химична преработка на храната до вид, в който тя може да бъде усвоена от организма. То е форма на  разграждане на хранителните макромолекули на по-малки, лесно усвоими молекули, благодарение на различни храносмилателни сокове. Под влияние на тези сокове хранителните вещества се разграждат до своите основни, разтворими във вода, градивни елементи и след това се всмукват през стените на червата, разнасят се с кръвта и се усвояват от организма.В хода на храносмилането протичат подредени във времето сложни механични и химични процеси, в регулацията на които участват както централната и вегетативната нервна система, така и някои локални нервно-регулаторни механизми.
Анатомичен строеж на храносмилателната система при човека:
Стомашно-чревният тракт представлява система от тръбообразни органи и кухини, разположени в последователен ред по централната ос на човешкото тяло. Започва с устната кухина, в която са разположени езикът, зъбите и отводните канали на подчелюстните, подезичните, върху езика и околоушните слюнчеви жлези. Устната кухина преминава в хранопровод, който е свързан с горната част на стомаха. Стомахът представлява тръбовиден кух орган с неправилна форма. Долната му част преминава в стеснение /пилор/, свързващо се с дванадесетопръстника-началната част на тънките черва. В дванадесетопръстника се вливат отводните канали на панкреасната жлеза и на жлъчния мехур. След него следват празното тънко черво и хълбочното тънко черво.Последното е се свързва с възходящата част на дебелото черво посредством малко разширение, наречено сляпо черво, на което е прикрепен апендиксът.Между края на тънките черва и сляпото черво е разположена така наречената Баухинова клапа. След възходящата част на дебелото черво има още напречна, низходяща и сигмовидна част. Последната преминава в правото черво /ректум/ и завършва с ануса.

Етапи при храносмилането:

1. Когато започнем да се храним първото място, където започва първата механична и химични преработка  на поетата храна, е устата /устната кухина/. Там храната се сдъвква и раздробява от зъбите,  смесва се с първия храносмилателен сок – слюнката и  започва нейната обработка от веществата в слюнката.

  • Слюнката представлява водниста, лепкава течност с     рН ~ 7. Основните ѝ функции са втечняване и разкашкване на храната, разтваряне на някои хранителни вещества, смазване и почистване на устната лигавица, и антибактериална защита. Слюнката съдържа вода, натриев хлорид, калциев карбонат калциеви фосфати и сулфати, слузесто-белтъкоподабно вещество и някои ензими. За едно денонощие се отделят от 600 до 1500 мл. слюнка.

2. От устата през гълтача и хранопровода, където раздробяването продължава, раздробената и ослюнчена храна попада в стомаха, който е нещо подобно на смесителна камера, в която се излива стомашният сок. Дразнителите, предизвикващи отделянето на стомашен сок, могат да са както самата храна, която дразни химично и механично рецепторите в устната кухина и стомаха, така и нейният вид и мирис, както дори и представата или мисълта за нея. Там киселините унищожават най-вредните микроорганизми в нея и продължават дораздробяването и химичните процеси по нейното смилане. Но там храната не се размесва безразборно, а се наслоява по реда на постъпването си и слоя, който е най-близо до стените на стомаха, се пропива най-напред със стомашния сок. Вътрешните слоеве на храната в стомаха запазват тази си реакция, която са придобили в устата под влияние на слюнката, и така слюнчените ензими продължават действието си в стомаха още около 30 – 60 минути. В стомаха храната се подлага наново на химична обработка, посредством изливащия се върху нея стомашен сок.

  • Стомашният сок представлява безцветна течност с характерна миризма и силно кисела реакция: рН ~ 1,5. Стомашният сок съдържа солна киселина, натриев и калиев хлорид, магнезиев и калциев фосфат, пепсин, химозин, липаза, малки количества млечна киселина и други. Солната киселина създава оптималната реакция за действието на ензимите. Пепсинът се отделя в неактивна форма пептичните жлези и се превръща в активен ензим под въздействие на солната киселина. Под негово влияние белтъчините се разпадат до по-прости съединения. В стомаха белтъкът на млякото се съсирва, поради което той се задържа в стомаха и по-дълго време се подлагат на действието на ензимите. В стомаха се отделя слуз от слузните жлези, която покрива стомашната лигавица със слузна покривка, дебела над един милиметър,която я предпазва он действието на пепсина и солната киселина.

3. След като стомашните сокове смелят храната в стомаха до химус, последният преминава на отделни порции в дванадесетопръстника, където върху му се изливат нови два сока: панкреатичен и жлъчен.

  • Панкреатичният сок се изработва от задстомашната жлеза само през време на храносмилане и чрез един канал се излива направо в дванадесетопръстника. След като отделянето започне, то може да от 6 до 14 часа. В зависимост от количеството и качеството на храната се променя и количеството и качеството на самия сок. Най-голямо количество панкреатичен сок се отделя при обработката на въглехидратна храна, по-малко на белтъчна храна и най-малко на мазнини. Той има рН ~ 8 и съдържа бикарбонати и неактивни ензими,
  • Жлъчният сок е вторият храносмилателен сок, който се излива върху хранителния химус в дванадесетопръстника. Той се секретира от черния дроб и подпомага процеса на разграждане на мазнините в тънките черва. За едно денонощие се отделят около 800 — 1 000 см3 жлъчен сок. Жлъчният сок съдържа вода, жлъчни киселини, жлъчни пигменти,холестерин и слуз. Жлъчните киселини притежават бактерицидно действие, като не позволяват развитието на гнилостни микроорганизми в червата.

4. След това хранителният химус попада в тънкото черво, където се извършва допълнително разграждане и смилане. Там хранителните вещества се разграждат и усвояват. Върху хранителният химус се излива отделеният от жлезите на тънкото черво чревен храносмилателен сок.

  • Чревният сок има светложълт цвят и алкална реакция: рН ~ 8. Съдържа слуз, епителни клетки, левкоцити, соли и белтъкоразграждащи и скорбялоразграждащи ензими. За едно денонощие се отделят около 2 л. чревен сок. Съдържа натриев хлорид и натриев карбонат / 3:1/ и ензими. Той се секретира под въздействие на механичните дразненията, които оказва преминаващата през тънкото черво храна. Чревната секреция също така може да се задейства и благодарение на различни вещества, съдържащи се в химуса, като стомашен сок, слаби разтвори от солна киселина, продукти от разпадането на белтъчините и въглехидратите, млечната захар и др.

5. След тънкото черво разградената и смляна храна /химус/ попада в дебелото черво. В него се секретира само слуз. То има две основни функции — всмукване на водата и изхвърляне на отпадъците от храносмилателния процес. В него живеят два вида бактерии. Едните разграждат въглехидратите, а другите – белтъчините. Тези бактерии разтварят целулозата и с това дават възможност на организма да използува съдържанието на растителните клетки. Също така, микроорганизмите в дебелото черво предпазват организма от развъждането на различни видове плесени.

6. На края през ануса се отделят крайните продукти от разграждането на храната.

Към храносмилателната система спада и черният дроб, който представлява жлеза с изключително важни обменни, синтезни и детоксикиращи функции.

Стомашно-чревната моторика се управлява /активира или успокоява и забавя/ от двата дяла на вегетативната нервна система – симпатикус и парасимпатикус.

В началото, когато подредих нещата по този начин, всичко ми се стори много просто и ясно. Но след като се зарових по дълбоко в теориите за храненето на д-р Хей и на д-р Шелтън, разбрах, че нещата са много по-сложни. Оказва се, че едни храни се раздробяват и разграждат в устата и тънкото черво, а други в стомаха и в тънкото и дебелото черват.Едни храни изискват кисела среда за тяхното смилане, други изискват алкална среда.И ако такива храни, изискващи например кисела среда, попаднат в алкална такава, тогава процесът на храносмилане се забавя, а в някои случаи и спира напълно. И тогава настъпват последсвия, които никак не ни харесват, но и не можем да си ги обясним. Но въпросите за правилната комбинация на приеманите храни при едно хранене ще се опитам да разчепкам в следващата статия.

Таблици

1

Posted by Vittio | Posted in Начин и култура на хранене, Основни теми | Posted on 07-04-2012

Намерих и прегледах много и различни таблици и класификации на съвместимите и несъвместимите храни. Ще предложа по-долу само няколко от тях, тези, които съм спазвал и съм получил резултат. Някои неща при тях се припокриват, но така общата картина ми се струва по-пълна.

ТАБЛИЦА 1 : СЪВМЕСТИМИ И НЕСЪВМЕСТИМИ ХРАНИ

Колони 1. и 3. – НЕСЪВМЕСТИМИ ХРАНИ

Колони 1. и 2. -СЪВМЕСТИМИ ХРАНИ

Колони 2. и 3. - СЪВМЕСТИМИ ХРАНИ

Колона 1. : ПРОТЕИНОВИ ХРАНИ

Колона 2.: НЕУТРАЛНИ ХРАНИ

Колона 3. : НИШЕСТЕНИ ХРАНИ

Протеини: Всички видове месо: телешко, агнешко, свинско, еленско, пилешко, пуешко, от дивеч, риба и миди, яйца, бяло и жълто сирене, прясно мляко, соево мляко, кисело мляко Ядки: Всички видове с изключение на фъстъците Зърнени храни: Пшеница, ръж, царевица, овес, просо, кафяв ориз, ечемик, хляб 100% пшеница, брашно, овесени ядки
Плодове: Ябълки, кайсии, къпини, череши, касис, грейпфрут, портокал, лимон, мандарини,  грозде, манго, пъпеш, нектарини, праскови, сливи, малини, ягоди Мазнини: Краве масло, сметана, жълтък, зехтин, слънчогледово масло, сусамово масло Сладки плодове: Банани – зрели, ябълки, фурми, смокини, сладко грозде, папая – зряла, сафиди
Заливки за салата: Френска заливка от олио,лимонов сок или ябълков оцет, сметанова заливка Зеленчуци: Всички кореноплодни зеленчуци без картофите и артишока, всички “ зелени “ зеленчуци, цвекло, броколи, брюкселско зеле, патладжан, аспержи, бобови, зеле, моркови, целина, тиквички, праз лук, тиква, лук, спанак, грах, ряпа Зеленчуци:Картофи, сладки картофи, артишок, сладка тиква,
Домашна майонеза Салати: Домати, царевица, краставица, цикория, копър, чесън, маруля, пиперки, репички, зелен лук, зелени бобови, покълнали семена, авокадо, лук, магданоз, естрагон, мащерка Заливки за салата: Сладка заквасена сметана, зехтин, олио
Семена: Слънчогледово семе, тиквено семе, сусам
Трици: Пшеничени и овесени трици, пшеничени и овесени зародиши
Захарозаместители: Разреден замразен портокалов сок, концентриран ябълков сок Захарозаместители:  Стафиди, сок от сушено грозде, мед, кленов сироп Захари: Мед – малко количество, барбадоска захар
Алкохол: Сухо червено вино, сухо ябълково вино Алкохол: Уиски, джин Алкохол: Пиво, бира

 

—————————————————————————————————————

ТАБЛИЦА 2 : СЪВМЕСТИМИТЕ ХРАНИ

Колона 1

Храни

Колона 2 с Колона 1

Съвместими храни

Колона 3 с Колона 1

Частично съвместими храни

Колона 4 с

Колона 1

Необичайни комбинации

Месо, птици, риба

Домати, безскорбялни зеленчуци, гъби

Скорбялни зеленчуци

Сирене, жълто сирене

Кисели плодове, домати, безскорбялни зеленчуци, гъби

Скорбялни зеленчуци, кисело мляко

Зърнени храни

Ядки, семена, кисели плодове, туршии, домати, безскорбялни зеленчуци

Скорбялни зеленчуци, кисело мляко

Гъби

Ядки, семена

Зърнени храни, кисели плодове, туршии, домати, безскорбялни зеленчуци

Скорбялни зеленчуци, кисело мляко

Гъби

Мас, олио, жълтък

Хляб, тестени, скорбялни зеленчуци, картофи, кисели плодове, оцет, горчица, туршии, домати, кисело мляко, безскорбялни зеленчуци, гъби

Сладки плодове, прясно мляко

Масло, сметана

Хляб, тестени, скорбялни зеленчуци, картофи, кисели плодове, оцет, горчица, туршии, домати, кисело мляко, безскорбялни зеленчуци, гъби

Сладки плодове, прясно мляко

Маслини

Хляб, тестени, скорбялни зеленчуци, картофи, кисели плодове, оцет, горчица, туршии, домати, кисело мляко, безскорбялни зеленчуци, гъби

Захар, мед

Кисели плодове, кисело мляко

Сладки плодове, скорбялни зеленчуци

Оцет, горчица, домати

Сладки плодове

Кисели плодове, кисело мляко

Мас, олио, жълтък, масло, сметана, захар, мед, скорбялни зеленчуци, оцет, горчица

Хляб, тестени

Мас, олио, жълтък, маслини, скорбялни зеленчуци, картофи, безскорбялни зеленчуци, гъби.

Скорбялни зеленчуци

Мас, олио, жълтък, масло, сметана, маслини, скорбялни зеленчуци, картофи, безскорбялни зеленчуци, гъби

Месо, птици, риби, сирене, кашкавал, зърнени храни, ядки, семена, захар, мед, сладки плодове, кисели плодове, оцет, горчица

Картофи

Мас, олио, жълтък, масло, сметана, маслини, хляб, тестени, скорбялни зеленчуци, безскорбялни зеленчуци, гъби

Кисели плодове

Сирене, кашкавал, зърнени храни, ядки, семена, мас, олио, жълтък, масло, сметана, маслини, захар, мед, сладки плодове, оцет, горчица, кисело мляко

Скорбялни зеленчуци, туршии, домати, прясно мляко, безскорбялни зеленчуци

Оцет, горчица

Мас, олио, жълтък, масло, сметана, маслини, кисели плодове, домати, безскорбялни зеленчуци, гъби

Сладки плодове, скорбялни зеленчуци, туршии, прясно мляко

Захар, мед

Туршии

Зърнени храни, ядки, семена, мас, олио, жълтък, масло, сметана, маслини, скорбялни зеленчуци, домати, кисело мляко, безскорбялни зеленчуци, гъби

Кисели плодове, оцет, горчица, прясно мляко

Домати

Месо, птици, риба, сирене, кашкавал, зърнени храни, ядки, семена, мас, олио, жълтък, масло, сметана, маслини, оцет, горчица, туршии, кисело мляко, безскорбялни зеленчуци, гъби

Скорбялни зеленчуци, кисели плодове, прясно мляко

Захар, мед

Кисело мляко

Мас, олио, жълтък, масло, сметана, маслини, захар, мед, сладки плодове, скорбялни зеленчуци, кисели плодове, туршии, домати, прясно мляко, безскорбялни зеленчуци

Сирене, кашкавал, зърнени храни, ядки, семена

Гъби

Прясно мляко

Маслини, кисело мляко

Мас, олио, жълтък, масло, сметана, кисели плодове, оцет, горчица, туршии, домати, безскорбялни зеленчуци

Гъби

Безскорбялни зеленчуци

Месо, птици, риба, сирене, кашкавал, зърнени храни, ядки, семена, мас, олио, жълтък, масло, сметана, маслини, хляб, тестени, скорбялни зеленчуци, картофи, оцет, горчица, туршии, домати, кисело мляко, гъби

Кисели плодове, прясно мляко

Гъби

Месо, птици, риба, сирене, кашкавал, мас, олио, жълтък, масло, сметана, маслини, хляб, тестени, скорбялни зеленчуци, картофи, оцет, горчица, туршии, домати, безскорбялни зеленчуци

Зърнени храни, ядки, семена, кисело мляко, прясно мляко

Храните от Колона 1 са съвместими с тези от Колона 2, частично съвместими – с тези от Колона 3 и са в необичайна комбинация с храните от Колона 4.

—————————————————————————————————————

ТАБЛИЦА 3 : СЪВМЕСТИМОСТ НА ХРАНИ ПРИ РАЗДЕЛНОТО ХРАНЕНЕ / по д-р Шелтън /

 Комбинации : (+) – добра  (0) – допустима            (-) – лоша 

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

12

13

14

15

16

Месо, риба, птици

1

-

-

-

-

-

-

-

-

+

0

-

-

-

-

-

Бобови растения

2

-

0

+

+

-

0

-

-

+

+

-

-

-

-

0

Масло и сметана

3

-

0

0

-

-

+

+

-

+

+

0

-

0

-

-

Заквасена сметана

4

-

+

0

0

-

+

+

0

+

+

-

+

0

0

-

Растителни масла

5

-

+

-

0

-

+

+

0

+

+

-

-

-

-

+

Захар, захарни изделия

6

-

-

-

-

-

-

-

-

+

-

-

-

-

-

-

Хляб, зърнени култури, картофи

7

-

0

+

+

+

-

-

-

+

+

-

-

0

-

0

Кисели плодове, домати

8

-

-

+

+

+

-

-

0

+

0

-

0

+

-

+

Сладки плодове, сушени плодове

9

-

-

-

0

0

-

-

0

+

0

0

+

-

-

0

Зелени зеленчуци и без скорбяла

10

+

+

+

+

+

+

+

+

+

+

-

+

+

+

+

Зеленчуци съдържащи скорбяла

11

0

+

+

+

+

-

+

0

0

+

0

+

+

0

+

Мляко

12

-

-

0

-

-

-

-

-

0

-

0

-

-

-

-

Извара, млечни продукти

13

-

-

-

+

-

-

-

0

+

+

+

-

+

-

+

Сирене, брънза

14

-

-

0

0

-

-

0

+

-

+

+

-

+

-

0

Яйца

15

-

-

-

0

-

-

-

-

-

+

0

-

-

-

-

Ядки

16

-

0

-

-

+

-

0

+

0

+

+

-

+

0

-

- Пъпешите са несъвместими с други продукти.

- Между приемането на несъвместими продукти трябва да се оставят не по-малко от два часа.

—————————————————————————————————————

5. ТАБЛИЦА 4 : Приблизителните рН – показатели на храните

 

Алкално-киселинен баланс, таблица за рН на храните

 

Това са приблизителни рН показатели на храните. Показателите на всяка една храна  може да варират от начина на производство и отглеждане на продуктите. Реакцията на организма към всяка храна също може да окаже влияние.

Емоциите също влияят на киселинно-алкалните показатели на течната среда в тялото ни. Така например негативните емоции и стреса са подкиселяващи, докато положителните емоции и преживявания, смеха, умерения спорт и танците са алкализиращи (да не забравяме, че тялото ни е като една химична лаборатория, в която се извършват хиляди химически процеси, като всичко от външната среда и начина ни на живот провокират определена реакция, която задейства даден химичен процес).

—————————————————————————————————————

 

Разделно хранене и съвместимост на храните

0

Posted by Vittio | Posted in Начин и култура на хранене | Posted on 05-04-2012

Тук няма да правя опит да убеждавам никого в ползата от  този начин на хранене. Няма да ви описвам колко ” чудодеен ” е той и ” как без него не може”. Тук ще се опитам да обобщя и систематизирам това, което знам за приемането на храната, за съвместимостта на храните, както и това, което открих и научих от публикациите на д-р Хърбърт Шелтън, на д-р Уилям  Хей, на д-р Поуб и д-р Уокър, на Дорис Грант и Джийн Джойс по тези въпроси. И всичко, което научих от моя личен опит.

1. Какво е да се храним разделно и … защо?

Разделното хранене е система за хранене, която разглежда храната като хранителни вещества, разделени в групи, съвместими или несъвместими една с друга, определя правилата за тяхното правилно съчетаване с цел подобряване на храносмилането, намаляване на времето за смилане и престоя на храната в организма и усвояване на храната и намаляване на отпадните храносмилателни продукти. В резултат на всичко това  се цели да се помогне на организма ни да се справя със здравословните проблеми. Така определят почти всички специалисти  разделното хранене. Но какво означава на практика всичко това?

В книгата си “Нова ера за здравето” д-р Хей  дава отговор на въпроса какво са болестите. Той казва, че “колкото и разнообразни да са болестите, съществува една основна причина в тяхната основа, а именно лошият химичен баланс в организма на човек”. Този лош баланс се получава “от производството и натрупването на кисели отпадъчни продукти от храносмилането и обмяната на веществата в по-големи количества от тези, които организмът е в състояние да изчисти”. Така се развива “състоянието , известно под различни наименования: автоинтоксикация, киселинна автотоксикоза, токсемия и др. “ Именно това състояние води до понижаване на изключително важните алкални резерви в организма, което от своя страна води до отклонения в здравето, защото “човешкият организъм е само съвкупност от всичко, което всекидневно приемаме под формата на ядене и пиене”. Поради това правилният избор при съчетаването на храните при хранене е изключително важен за човека!

Какво представлява разделното хранене и защо има съвместими и несъвместими групи храни? Как се определя кои какви са? На тези въпроси от начало не можех да намеря отговор.  И чак след като се запознах с някои публикации на тази тема и приложих на себе си някои от правилата за разделно хранене започнах да разбирам същността им. В същност техният отговор ме убеди в правилността и важността на разделното хранене и разделянето на храните на съвместими и несъвместими.И не на последно място много убедителни бяха резултатите, които получих,  след като преминах на разделно приемане на храните.

2. Съвместими и несъвместими храни

Но да се върнем на важния според мен въпрос  какви правила определят “смесването” и “не смесването”  на храни от различните хранителни групи. И най-напред ще се опитам да покажа защо храните трябва да се приемат разделно и да обрисувам отделните хранителни групи.

В същност разделното хранене е цялостна система за хранене, разглеждаща храната като сбор от хранителни вещества, разделени в няколко ясно определени групи и дефинираща методика за тяхното ефективно съчетаване при приемане с цел подобряване на храносмилането, намаляване на времето за смилане и усвояване на храната и намаляване на отпадните храносмилателни продукти.

Според д-р Шелтън за нормалното преработване на различните видове храна “са необходими различни храносмилателни сокове”. Те се различават по обем, киселинност, алкалност и по концентрация на ферментите. Ако едновременно се консумират различни видове храни, изискващи различни  храносмилателни сокове,  храно-смилането се забавя и се влошава. Влошава се и отделянето на отпадните  продукти! А организмът има способността  да “различава” храната, която попада в храносмилателната му система според химичните й параметри, както и активността на храносмилателните ензими в зависимост от киселинността на различните храносмилателни звена на организма. И ако едно-временно се консумират различни видове храни, храносмилането се забавя и се влошава – смесват се различни по  киселинност, алкалност и по концентрация на ферментите сокове. Това лежи в основата на разделния начин на хранене – не смесвайте несъвместими храни на едно хранене! И това е причината да се определят трите групи храни – съвместими, несъвместими и неутрални. /виж Таблица 1 /

Ще посоча по-долу няколко примера какво не трябва да консумираме и да смесваме на едно и също хранене:

  • Не консумирайте нишестени храни и захари с белтъчни храни /протеини / и кисели плодове !
  • Не консумирайте едновременно белтъчини и кисели храни!
  • Не консумирайте едновременно мазнини и белтъчни храни /протеини/ !
  • Не консумирайте едновременно захари и белтъчни храни /протеини/!
  • Не консумирайте едновременно скорбяла и белтъчни храни /протеини/!
  • Не консумирайте едновременно различни видове белтъчни храни /протеини/!
  • Не консумирайте едновременно захари и скорбяла!
  • Не консумирайте мляко с никакви други храни!
  • Не консумирайте десерти след основното хранене!
  • Не консумирайте едновременно различни видове скорбялни храни - нишестени храни и захари!

Примерна таблица за съответствие на хранителните продукти

КАКВО Е ХРАНИТЕЛНА ПИРАМИДА?Хранителната пирамида представлява класификация на храните с определена ...

 

3. Химически баланс при храносмилането

За да сме здрави и нивото на съпротивителните ни сили да е високо, храната ни трябва да се състои от алкалообразуващи и киселино-образуващи храни в съотношение около четири към едно, което при извършване на обмяната на веществата в организма ни ще произведе съответното съотношение в организма ни.

  • Алкалообразуващи храни са всички зеленчуци, включително картофите, всички салати, пресните плодове, бадемите и млякото.
  • Киселинообразуващи храни са всички белтъчни храни от животински произход – яйца, сирене, месо, пиле, риба, ядки, и всички нишестени храни – зърнени, хляб, брашно и захари.

4. Смилането на протеините и въглехидратите 

  •  Смилането на протеините

Изисква  кисела среда в стомаха. Попадайки там, животинските протеини стимулират организма да произведе хидрохлорна /солна/киселина в точно определено съотношение с наличното прието количество протеини. Тя активизира ензима пепсинкойто раздробява и смила протеините. Пепсинът може да извърши това смилане само в стомаха и само в чисто киселинна среда. Ако се вкарат едновременно и нишестени храни и захари, изискващи алкална среда за смилането им, то те ще неутрализират киселинната среда в стомаха, създадена след започването на приема на протеини и те ще останат смлени непълноценно. И тогава протеините се разбиват не на нормалния краен продукт – аминокиселини, а на големи протеинови токсични молекули. В последствие се получава ферментация и гниене с отделянето на токсини.

  • Смилането на въглехидратите

Изисква алкална среда в стомаха. В устата нишестето се разгражда на по-нисши форми под въздействието на ензима на слюнката птиалин. После нишестето отива в стомаха, който действа като смесителна камера, в която слюнката с нейния активен птиалин се поема напълно от нишестето. Там то остава от 30 до 40 минути. За това време нормалната киселинност на стомаха е много ниска и е недостатъчна да унищожи или попречи на алкалната среда, която подготвя нишестето за смилането му в червата. На края нишестето отива в тънките черва, където се извършва по-нататъшното му разграждане и основно смилане. Когато нишестето е в стомаха , ако вкараме и протеинови храни, организмът опознава новата храна като протеинова, увеличава рязко производството и подаването към стомаха на солна киселина, киселинността там се повишава рязко и подготовката на нишестето за смилането му в червата почти спира. В резултатът на това започва процес на ферментация и гниене с отделянето на токсини.

Изследванията показват, че при едновременна комбинация на високо протеинови и високо нишестени храни киселинността е прекалено висока, за да продължи нормалното разграждане на нишестената част от поетата храна, но е недостатъчно висока за да започне нормалното смилане на протеиновата част.

В следващата статия ще се опитам да разгледам по-подробно  трите групи храни, да включа примерна “Таблица на разделно хранене” и да дам различни примери.

За блога

0

Posted by Vittio | Posted in Начин и култура на хранене, Основни теми | Posted on 31-03-2012

Разделно хранене и съвместимост и несъвместимост на храните

Здравейте!

По образование съм слаботоков инженер. Харесвам много оперна музика, влюбен съм във водата и практикувам подводни спортове и плуване, карам много колело и обичам планината. Живея в град София. На 61 години съм.

Започнах да се интересувам от теориите за разделното хранене, за соколечението и за гладолечението едва след като закъсах със здравето. И след много безрезултатни опити да търся помощ от лекарите.А крайните резултати, които ме изненадаха много,  възбудиха интереса ми…и надеждата в мен!

За пръв път се запознах с теориите за разделното хранене и за соколечението и гладолечението в началото на седемдесетте години на миналия век. Въпреки че със съпругата ми бяхме на двадесет и няколко години започнахме да получаваме жлъчни кризи с много силни спазми и болки. Потърсихме тогава помощ от различни лекари. Заговори се за влошаване, за необходимост от операции на жлъчките и на двама ни. В продължение на цели две дълги години преминахме безрезултатно през всевъзможни медицински терапии и изпихме купища хапове. За кратко при някои нови лекарства имаше кратки подобрения,но винаги след това нещата се влошаваха още и още.

И тогава, като във приказките, се случи чудото. Колежка на съпругата ми й дала да прегледаме фотокопия на няколко книги на английски език, които могли да ни помогнат. Те се оказаха книги на д-р Уилям Хауард Хей, на д-р Хърбърт Шелтън и на д-р Поуб и д-р Уокър – книги за това как да се храним правилно и здравословно и как да си помагаме със соколечение и гладолечение. По онова време такава литература беше забранена в България.

Прочетохме ги и започнахме със соколечение и гладолечение. В началото не направихме почти нищо по въпроса с храненето, тъй като след първия прочит чувствата, които ме обзеха, когато прочетох следното изречение “Диетата “Хей” не “лекува”, а оставя организмът сам да се изцери”  бяха…почуда и неверие. И въпреки това след един месец кризите и на двамата изчезнаха, а след още един изчезнаха и болките. И светът отново стана по-хубав и за двама ни.

Ние продължихме със соковете, добавихме по 36 часа всяка седмица без храна – само на вода и пресни сокове – и по четири дни в годината на пълен глад. След една година резултатите бяха…УАУ! А като страничен ефект…изчезнаха всички тлъстини по тялото ми и теглото ми се установи около 85-88 килограма. А от коремчето не остана и следа! Но продължихме да се храним по стария начин!

И резултатът не закъсня. Преди седем години отново закъсах жестоко /но не беше жлъчката/ – болки, силни кръвотечения, и то непрестанно. И без да си взема поука от предишния случай пак потърсих по инерция лекарите – беше най-лесно. Поставиха ми диагнози, определиха състоянието ми като тежко /като че ли не го виждах и аз самият/ и на края решиха, че е необходимо да се направят няколко операции, като вероятността от рецидиви била много голяма и т.н.  и  т.н. Просто не знаех какво да правя. В такива моменти, когато се чувстваш безпомощен и безсилен , те обзема отчаяние и безнадеждност. И пак се случи чудо! Моя приятелка от Париж, която беше в течение на неволите ми, ме записа , без да ми каже, за прием в една клиника в Швейцария, клиника,  практикуваща  нетрадиционна медицина. Още на първата ми среща с тамошните лекари те ми казаха да забравя всичко, което ми е било правено или казвано до сега. За да се захванат с мен те поставиха едно единствено условие: пет дни да правя само това, което те ми казват, да ям само това, което те ми определят и по време, определено от тях. И чудото стана. Само след пет дни състоянието ми се подобри до толкова, че всички ужаси, болки и кошмари, преживяни от мен през последната година, ми се струваха нереални – като че ли се бяха се случили на друг човек. И най-странното за мен бе, че няколко други здравни проблема отшумяха в същото време – изведнъж установих, че ги няма вече.

Когато си тръгвах лекуващият доктор ми каза: “До тук e О.К., но ако искате това да продължи  и в бъдеще, трябва да спазвате три правила. Първо – да не смесвате несъвместими храни на едно хранене, т.е. да се храните разделно; второ – да вкарате разтоварващ ден всяка седмица; и трето – да пиете сокове и да приемате овесени и/или пшеничени трици всеки ден.”  И ми даде няколко заглавията на книги, които да прочета.

От тогава светът придоби за мен цвят и светлина. Беше като да си се преродил!!!

И ако Вие, които посетите този блог, имате мнение по тези въпроси, знаете нещо от собствен опит, чели сте нещо интересно за това или просто имате някакъв здравен проблем, пишете. Маже би ще успеем да си помогнем ние сами!?! Аз ще направя опит да систематизирам и обобщя наученото от мен, както от собствен ” горчив “опит, така и от прочетеното от мен по тези въпроси.Ще предложа на Вашето внимание някои препоръки и рецепти, които дадоха резултат при мен.

Първата статия ще бъде посветена на това какво е разделното хранене и някои негови основни принципи.